Следвайте Гласове в ТелеграмАз съм озадачена, приятели. Та нали “Хамас бяха

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Аз съм озадачена, другари. Та нали “Хамас ” бяха от положителните, тъй като поддържаха “умерената съпротива ” в Сирия и водиха война против Асад?! Ех какви сантиментални и демократични времена бяха. Не помните ли? Да, тези същите „ бунтовници “ от Хамас носеха демокрацията в Сирия. А нашите демократични шушляци пишеха оди за демократичните им подвизи, свързани най-вече с рязането на глави и изнасилването на сирийки. Сега Хамас още веднъж станаха неприятни и отвратителни, тъй като се пробваха неотдавна да си „ рестартират “ връзките с Асад и се върнаха към остарелия си план да работят против Израел.

Нима в този момент се учудваме на многочислените манифестации в Лондон, Париж, Виена и Берлин, където се чества удара против Израел, и то освен от капсулованите мюсюлмански диаспори, само че и от западни либерали? Няма какво да се чудим, Мюсюлмански братя ОТДАВНА са в сърцето на Европа. А Хамас са ядрото на Мюсюлмански братя. Сами си го направихме. Никога, в никакъв случай, НИКОГА няма да простя на либералите, че вкараха тумора в сърцето на Европа, а в този момент пищят истерично поради метастазите на същия този израстък.

Хайде да забележим какво споделят Дойче Веле: „ Qatar is Hamas' most important financial backer and foreign ally. Qatari Emir Sheik Hamad bin Khalifa al-Thani was the first state leader to visit the Hamas government in 2012. So far, the emirate has transferred €1.5 billion ($1.8 billion) to Hamas…. The organization is also supported by a range of nonstate initiatives and foundations, some of which are based in Germany. According to the German weekly Der Spiegel, donations to Hamas from Germany-based groups are increasing. “

(Катар е най-важният финансов покровител и задграничен съдружник на Хамас. Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани беше първият държавен водач, който посети държавното управление на Хамас през 2012 година Досега емирството е превело 1,5 милиарда евро (1,8 милиарда долара) на Хамас. Организацията е подкрепяна и от редица недържавни начинания и фондации, някои от които са основани в Германия. Според немския седмичник Der Spiegel даренията за Хамас от основани в Германия групи се усилват.)

Нещо да кажете?

И да, мисля, че предсказах случилото се в свои остарели статуси преди години:

17 септември 2020

Преди броени дни се случиха две събития, които накараха много хора, интересуващи се от геополитика, да вдигнат ненадейно вежди. Първо, Израел, ОАЕ и Бахрейн подписаха „ историческо съглашение за мир ”, заслугите за което - може би изцяло справедливо - отидоха при Доналд Тръмп, и даже доведоха до предложение за Нобелова премия за мир. Примирието на довчерашните съперници напълно предстоящо провокира значително разтърсвания в Близкия Изток, и съвсем незабавно докара до друго наложително доближаване сред Турция, Иран и Катар. Второ, съгласно някои израелски и арабски медии се е състояла среща сред Хамас и Хизбула. За незапознатите с извънредно забавната тематика за радикалните групировки, които не вършат никаква разлика сред Мюсюлманско приятелство, Хамас, Хизбула, Ал Кайда, Ислямска страна, муджахидините, талибаните и така нататък, изяснявам. Хизбула е шиитска военна формация, основана в Ливан, която всъщност е иранско прокси. По време на войната в Сирия, където Иран поддържа държавното управление на Башар Асад, това прокси воюваше против Мюсюлмански братя в лицето на групировки като Ахрар ал Шам и Свободната Сирийска Армия.

Хамас пък е палестинска паравоенна организация, която е част от Мюсюлмански братя. Ето за какво информацията за срещата на тези две радикални враждебни групировки, както и вероятно доближаване сред тях, е в действителност мощно изненадваща. Тук е нужно да отворим една скоба и да напомним какво стои зад тези странни и необясними на пръв взор близкоизточни пируети. „ Арабската пролет ” е термин, който отбелязва серия от митинги до цивилен войни в няколко десетки мюсюлмански страни, започвайки с Тунис през 2010, и продължавайки с Египет, Алжир, Либия, Йордания, Сирия и така нататък Избухналите спонтанни и безусловно обективни митинги на жителите, бяха плод на насъбрания яд против корупцията и политическия произвол на ръководещите. Много бързо, обаче, както при всяка гражданска война, на терен се появявиха и играчи, възползващи се от обстановката. В случая с Арабските пролети, този състезател беше Мюсюлмански братя, с необятната медийна поддръжка на демократичните сили, изключително на тогавашната американска администрация на Барак Обама, както и с логистичната и финансова поддръжка на Турция и Катар. И задачата им беше една – смяна на целия политически ландшафт. 

Темата за Мюсюлмански братя е колкото забавна, толкоз и плашеща. Поне за мен де. Най-общо казано, Мюсюлмански братя претендират да са „ цивилизования ислям, изповядващ демократични полезности ”, който от години работи старателно на Запад и е основал, признавам, супер напредничава мрежа. Схемата е доста елементарна – разкрили са безчет разнообразни благотворителни, просветителни и други неправителствени организации, които на пръв взор нямат връзка нито със самите братя, нито между тях. За връзките на тези организации с братята, обаче, са изписани вагони материали от журналистически изявления до научни проучвания. Също по този начин се е изписало доста за конвергенцията сред демократичния глобализъм и „ цивилизования ислям ” на Мюсюлмански братя, проследени са и паричните потоци, които демократични НПО-та наливат в идеите на Братята. Да подсещам ли за странните аномалии от вида на прогресивни леви в със знамената на ССА в Съединени американски щати и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, до момента в който крещят „ Аллах Акбар ”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на идеята на Мюсюлмански братя? 

Въобще, противоестественият съюз сред демократичната левица и Мюсюлмански братя, както и тяхната идейна, политическа и финансова конвергенция е сносно документирана. Какво се случи в Близкия Изток с експлоадирането на Арабската пролет в редица страни? Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ освен реагираха враждебно, само че и започнаха наложително да се сближават, поради заплахата Арабската пролет да подпали и техните черги. Въпреки че доста хора мислят, че тези страни са измежду основателите на Арабската пролет, тяхната политическа игра беше надалеч по-сложна. Въобще, разновидността на Братята в посока по-мек ислям, обогатен с детайли на народна власт, крепко изнерви Саудитите и ОАЕ, които са си средновековни монархии, а Израел няма по какъв начин да допусне възхода на Братята в лицето на палестинската идея. Израел обществено разяснява, че администрацията на Съединени американски щати в лицето на Барак Обама ги е изоставила. Случи се още нещо забавно, което кой знае за какво, въобще не получи публичност в България – Бенджамин Нетаняху изгони Сорос и всичките му демократични НПО-та от Израел.

И какво направиха тези играчи?

Включиха се със свои сили в процеса, с цел да могат най-малко частично да го управляват, откакто не могат да го спрат. И Саудитите и Израел и ОАЕ поддържаха военния прелом на Сиси в Египет, с цел да смъкна от власт Мюсюлмански братя. По същия метод, казусът с Братята се проектира и в Либия. Същите играчи плюс Сиси на власт в Египет в този момент поддържат Хафтар в битката му с държавното управление на Мюсюлмански братя в Триполи. А Сирия се оказа най-сложното поле. От една страна Саудитите, Израел и ОАЕ нямаха нищо срещу Асад да падне от власт, заради близостта му с Иран, само че въпреки това, не желаеха да разрешат на ръководените от Катар, Турция и подкрепените от Запада Мюсюлмански братя да вземат властта в Сирия. Затова се включиха със свои проксита на терен. По този метод в Сирия се получи геополитически триъгълник, т.е. спорът имаше три върха: 1. Турция, Катар, администрацията на Обама и Европейски Съюз с реализатор Мюсюлмански братя и техните въоръжени групировки на терен 2. Иран - Сирия - ливанската Хизбула 3. Саудитска Арабия, Израел, ОАЕ - опитваха се хем да бутнат Асад, хем да не разрешат на Мюсюлмански братя да вземат властта. Именно непрекъснатите несъгласия сред 1 и 3 доста помогнаха на Сирия да устои. Нека не забравяме, че цели 4 години преди намесата на Русия във войната, сирийците водиха война сами. Иронията се състои в това, че Саудитите и Израел станаха съдружници непредпазливо, и действаха против неутрализирането на Мюсюлмански братя на терен, а това индиректно оказа помощ на Сирия да удържи ситуацията най-малко за известно време. Когато Тръмп завоюва изборите през 2016, той коренно промени американската външна политика в Близкия Изток. Не знам дали Путин се е радвал на избирането на Тръмп – евентуално, само че сигурно Нетаняху беше извънредно благополучен.

Напомням какво е особеното във външно-геополитическите линии на Тръмп: 1) Спиране на финансирането на „ Арабската пролет ” и всички придвижвания на Мюсюлмански братя в ислямския свят; 2) Абсолютен протекционизъм за Израел; 3) Възпиране на Китай и китайската агресия. Тръмп даже опита да разгласи Мюсюлмански братята за терористична организация и цялата демократична американска преса скочи на амбразурата да ги пази. Тоест, най-големият удар, който нанесе Тръмп, е доближаването сред ОАЕ и Изарел. И се чака това да е единствено началото на процеса на по този начин нареченото „ Аврамическо съглашение ”. И неговият огромен геополитически план е цялостната диаметралност на глобалисткия план, прокарван посредством Арабската пролет. Какво се случва? Почти всички арабски страни от района, ЗАЕДНО с Израел сега се сплотяват първо против резултатите от Арабската пролет и второ против Неоосманския план на Турция и Катар. Виждаме същата коалиция и във връзка разногласията в Източното Средиземноморие за териториалните води и икономичеките зони с добавен един нов участник – Гърция. Тоест, същите играчи, в същия състав, отвръщат Турция и на друго място. На целия този декор, Израел стартира да се сближава стремглаво с огромна част от арабските страни в района, против изоставянето от тяхна страна на палестинската идея. Няма да е надалеч от истината, в случай че кажем, че всички тези процеси се явяват самобитна контрареволюция. Какво се случва с Турция, Катар и Иран? Иран, който е най-последователният съперник на самото битие на страната Израел, и за който битката с Израел е надали не в основата на неговата политическа идеология, raison d'etre по този начин да се каже? Ами няма различен избор, с изключение на да стартира да се сближава с единствените останали съперници на Израел – Турция и Катар. Да не приказваме, че Турция и Иран си имат и други общи тематики, с изключение на битката с Израел: страха от кюрдите и възникването на Кюрдска страна, както и нелош общ бизнес с ирански нефт, който заобикаля глобите против Иран. И по този начин, стигаме до забележителния миг, в който израелските служби преди броени седмици излязоха със мнение, че зложелател номер едно на Израел сега към този момент не е Иран, а Турция. Въобще, днешната американска политика е тотално друга от предходната, и дава обещание трагично да промени салдото на силите в района. Момчета и девойки, не желая да ви отчайвам, само че няма да откриете " положителните " и " неприятните " в този текст. В геополитиката положителни и неприятни няма, има ползи, прокарвани на живот и гибел от огромните играчи. Не знам за вас, но на мен Близкия Изток ми е по-интересен и от „ Съдебен спор ”. И преди някой отново да се изуми по какъв начин по този начин разясня такива " комплицирани " тематики, незабавно ще му кажа - какъв брой па да е комплицирано, в случай че имаш насъбрана през годините обща геополитическа просвета, да следиш читавите медии за вести и да формулираш заключения? И по какъв начин да се оставя в ръцете на " публицисти ", които не вършат разлика сред Хаменей и Хомейни, само че пък получават пари за пасквилите си?

Добре пристигнали в действителния свят. В света на действителната политика, където сходни организации са единствено инструмент в прокарването на геополитически ползи. С целия цинизъм и нечистотия, които можем да си представим. А всевъзможни картини показващи битката сред положителното и злото са единствено за посредствените индоктринирани мозъци и техният пещерен примитивизъм. И занапред ще сме очевидци на нови реки от кръв.